Казва се, че хората мълчат, когато имат най-много за казване..
Дали това е така всеки за себе си би отговорил най-добре...
Дали е по-важно миналото, опита, грешките, обстоятелствата или момента тук и сега, настоящето, бъдещето, перспективата...
Възможно ли е живота, който сме водили години наред да се върне като бумеранг, да ни връхлети и неусетно да се окажем за пореден път на дъното, от където знаем, че изход има само нагоре, но въпреки това не намираме кураж и мотивация да се изправим пред самите себе си, самоубеждавайки се, че сме по-добри от това..., че сме способни на велики неща...
Лутайки се по многобрайните лабиринти на съдбата, как да разберем до къде сме стигнали?
Дали сме на прав път?
Близо ли сме до края?
Или сме просто на огромна магистрала водеща към себепознание или ... на никъде...

нека говорят!