В течението на живота се учим на толкова много неща, някои достойни за уважение, други заслужаващи шамар в лицето...
Дали наистина е вярно, че любовта трае само година?
Или че хората за нас са уроци, опит или подарък според зависи ролята и времетраенето на договора им за наем с нашата душа?
Винаги съм се питала...
Съществува ли такова нещо като необятна, искрена, безкористна и същевременно такава любов, която да не те задушава, да не ти писва от нея, да искаш да гребеш с пълни шепи още и още от нея все повече с всеки изминал ден?
Или всичко е просто мираж?
Някакъв криворазбран мироглед?
Някога ще разберем ли кога любовта е истинска?
Или просто ще я подминем с лекота успокоявайки превъзбуденото си съзнание, че "просто така е трябвало да стане"?
Кой знае...